Добре дошли в сайта на Библиотеката при "НЧ Просвета 1925- Мездра"
История на читалищната библиотека
Историческо развитие на библиотеката при „НЧ Просвета 1925-Мездра”
В град Мездра се създава читалище на 11 октомври 1925г под председателството на Стоян Иванов Чорбанов и секретар Петър Горанов с още 34 будни и прогресивни граждани.Първият написан протокол е много кратък:”Днес, 11 октомври 1925 година,гражданите от село Мездра, Врачанска околия,на брай 34, събрани в прогимназията под председателството на най-стария Стоян Иванов Чорбанов и при секлетар петър Горанов,след разменените мисли решиха да образуват в Мездра Ученолюбиво дружество и читалище „Просвета”.По нататък в протокола се казва, че е бил приет Устав, избрани Настоятелство от 7 души ,контролна комисия от 5 души и увеселителна комисия от трима”.В настоятелството влизат :Стоян Ив.Чорбанов, Петър Горанов,Иван Кръстев,Пешо Митов,Андрей Филипов,Иван Тошев и Йордан Георгиев.В контролната комисия са :Георги динков,Алекси Каменов,Никола Алипиев,Никола Николов, Никола Додов. В увеселителната комисия: Велчо Николов,Христо Георгиев,Никола Ил.Леонкиев.
Първата грижа на тези дейци е събирането на книги, абонамент на списания и вестници, за да се предоставят на населението за четене.Това е началото на читалищната библиотека. Настоятелството е разбирало значението на книгата и библиотеката в културното изграждане на селището и обявява набирането на дарения книги, списания и пари за библиотеката.Така се събират 745 книги.
Първият библиотекар в Мездра е бил Йордан Георгиев / 1926г/.След него за библиотеката отговаря Сайко Нинов-1927, после от 1930- до 1933г е определен Велчо Николов,който излиза с предложение пред читалищното настоятелство да се поръча специално библиотечно обзавеждане, така се обособява детска читалня, започва комплектуване на детско юношеска литература.Първоначално библиотеката е отворена два пъти седмично.Години наред читалищните настоятели се грижат да се закупуват и набавят нови книги, да се разширява списъкът на получаваните периодични издания.Разгласява се ,че всеки ден е отворена библиотеката и се получават много вестници и списания, раздават се и книги за домашен прочит.Задължава се библиотекарят да вписва всички читалищни книги в библиотечния каталог.През 1932г читалищното настоятелство определя и работно време на библиотеката всяка сряда от 16 до 17ч и неделя от 10 до 11ч.От 1934 до 1940г за библиотеката отговаря учителят Христо поп Андреев.Ръководството го изпраща в Плевенското читалище да се запознае с работата на тяхната библиотека.После той развива добра дейност.
В годините на Втората световна война културният живот в Мездра отслабва и няма данни за библиотечната работа.
В първите години след 9 септември 1944г библиотеката е имала различни проблеми-липса на помещение, често се сменят отговорниците на библиотеката и това се отразява върху по-слабата и дейност.В началото на 1949г библиотечният фонд е 1 063т, закупени са 114т книги, 84 читатели.
С цел подобряване работата на библиотеката читалищното ръководство решава през 1950г билетопродавачката на киното Вела Динкова да раздава и книги три пъти седмично по четири часа.През това време се забелязва търсене на библиотеката от учениците, книжният фонд нараства и това изисква библиотеката да е отворена по цял ден.
Затова през 1952г се назначава първият щатен библиотекар в Мездра-Минка Начева.Тя работи тук до 1957г. Читателите се увеличават в сравнение с минали години, книгораздаването също.През 1955г библиотеката е абонирана за 57 български периодични издания и 14 руски.
От 14 септември 1957г в библиотеката е назначена Цветана Диновска-първият квалифициран библиотекар-завършила е 45 дневни библиотечни курсове и е работила известно време в библиотеката в с.Долна Кремена.С помощта на методиста от Окръжна библиотека гр.Враца, новият библиотекар въвежда редица библиотечни нововъдения-например тя въвежда систематично-азбучното подреждане на библиотечния фонд 4000 т /дотогава библиотеката е изцяло форматно подредена/. Поставя се началото на всекидневна библиотечна статистика, дневник на билиотеката.
От 1957г се въвежда и Книга за движение на библиотечния фонд. От 1958г се започва активна културно-масова работа за реклама на книгата и библиотеката.През 1960г се поставя началото на създаване на систематичен каталог на библиотечния фонд.
През 1964г в билиотеката постъпва Веселина Сотирова, която е завършила полувисшия Държавен библиотекарски институт и има много добра библиотечна и библиографска подготовка.Тя въвежда за първи път в библиотеката нова организация на обслужване на читателите-системата на свободния достъп до книгите.За целта читалищното ръководство подготвя нови помещения, осигурява се книгохранилище, както и стелажи за обзавеждане.Значително се подобрява комплектуването на нови книги,няколко пъти се увеличава броят им, като се закупуват голямо количество научна литература.За сравнение:през 1962г са купени-940т, а през 1964 г новите книги са 2 300 тома.
От 1964г се поставя началото на Азбучен каталог в библиотеката, който заедно с поддържания вече систематичен каталог разкриват изцяло библиотечния фонд пред читателите.Всички тези нововъдения и активната работа на професионалистите библиотекари допринасят за първото място на читалищната библиотека през 1964г на Окръжния преглед на библиотеките, а в националния такъв преглед библиотеката за 1964г получава втора награда в страната от библиотеките ІV категория-парична награда и Златна читалищна значка за библиотекарят Веселина Сотирова.
Наличието на свободен достъп,голямото количество нови книги води до разрастване на библиотечната работа и се назначава втори библиотекар-Сава Коларска,също възпитаник на Държавния библиотекарски институт.Тя работи с Цветана Диновска до 1968г.Сава Коларска организира широка мрежа от книгоносители и подвижни библиотеки.През 1966г към библиотеката има 12 книгоносители и 5 подвижни библиотеки,които раздават годишно около 2000 т. на около 240 читатели.
През 1966г се слага началото на друга библиотечна дейност-справочно-библиографската, като през 1966г започва обособяването на справочен фонд на библиотеката-около 400т справочници, енциклопедии, речници, библиографии от различто отрасли на човешкото знание.
Добрата работа на библиотекарите носи нова награда за библиотеката-през 1967г второ място на Окръжния преглед на библиотеките.
През 1968г напуска Сава Коларска и на нейно място постъпва Цеца Павлова,възпитаник на Държавния библиотекарски институт.След тази година започва въвеждане на нова Универсална десетична класификация за масовите библиотеки в републикански мащаб.Новата УДК изисква цялостно прекласирване на библиотечния фонд и пререждане на систематичния каталог.Тази продължителна и важна дейност продължава цели две години, като са прекласирани и преподредени 30 000т и се реорганизира систематичния каталог..
През 1973г по предложение на Цеца Павлова с помощта на читалищното ръководство и секретаря Цветан Марковски се обособява детски отдел на библиотеката,като се отделя събрания фонд за деца в друго помещение, прави се ново библиотечно обзавеждане,в което се подреждат около 7 000т ,всичко това подобрява значително раздаването на 3000т детски книги и привличането на децата за читатели през 1973г.В детския отдел започва работа като трети библиотекар Здравка Ангелова от 1973г,в този момент е задочно студент в Държавния библиотекарски институт.От 20 януари 1974г Цеца Павлова е назначена за отговорник на библиотеката.През пролетта на 1974г библиотеката се премества в новата сграда на читалището, където има специално построени помещения за различните отдели на библиотеката, поръчано е ново библиотечно обзавеждане/ което и сега се ползва/.Цялата тази трудоемка и обемиста работа е извършена само за 20 дни благодарение на упорития труд на библиотекарите Цеца Павлова, Цветана Евстатиева,Мария Йолашка и на добрата организация осъществена от секретаря Цветан Марковски..От 1974г има обособена самостоятелна читалня за четене на получаваната периодика и е разположен справочния фонд на библиотеката.Има просторна Заемна за възрастни с основния подръчен фонд, голяма книгохранилище, самостоятелен Детски отдел.Всички помещения са свързани едно с друго и това осигурява добри условия за обслужване на различни категории читатели.
Подобрява се и се разширява значително работата с читателите, задълбочава се индивидуалната работа при избора на книги.Правят се много устни и писменни справки по различни теми.Работи се по почина „Библиотекарят-преди всичко помощник на читателя”.
Във Връзка с Министерско Постановление №2 от 1970г за централизиране на библиотечната дейност, започват да се създават филиали на библиотеката в няколко села от община Мездра: с.Крета, с.Върбешница, с.Брусен, с.Дърманци, с.Руска бяла, Боденец.Книгите от тези филиали са заведени в инвентарната книга на читалищната библиотека и библиотекар от нея посещава в определени дни и часове различните села и отваря там за вземане на книги.Книгите за селата се обработват в читалищната библиотека в Мездра и това налага назначаването на още един библиотекар-Светла Симеонова Тошева,/през месец септември 1975г/ завършила Държавен библиотекарски институт, работила до 23 юни 1978г.
В различните години библиотеката е организирала различни по вид културно-просветни изяви, като най-характерни за времето са били многобройни читателски конференции,в Мездра са гостували много популярни български писатели за срещи с читателите: Камен Калчев, Емил Коралов,Георги Струмски.Обсъждания на книги, рецитали, радиопредавания по местния радиовъзел. Преобладават викторините, състезанията,седмични радиопредвания за годишнини, исторически събития, празници, многобройни рецитали и конкурси за най-добър рецитатор, читателски конференции.Традиционно се е организирала всяка година през месец април Седмица на детската книга и изкуствата за деца и са гостували български детски писатели, срещи с тях по училища и класове, отделно от това е имало награждаване на най-добрия читател и др.
Разширяването на работата в Детския отдел и създадената централизирана общинска библиотечна система налагат и назначаването на още специалисти библиотекари и тогава през 1973г започва работа Здравка Ангелова Иванова-завършила библиотекознание в Държавния библиотекарски институт, по-късно тя става главен библиотекар и отговаря за библиотеката.От 1973г в библиотеката започват работа Мария Йолашка и Лиляна Георгиева,която работи във всички отдели и най-продължително в отдел : ”Комплектуване и обработка на библиотечните документи”,като работи в продължение на 40г и се пенсионира на август 2013г.От 2005г библиотеката започна изграждането на Електронен каталог на книгите и статиите в периодичния печат, като е закупен софтуер „АБ” на фирма „РС-ТМ”.
Библиотеката осъществява автоматизирана обработка на библиотечния фонд и изграждане на електронен каталог, както и аналитично описание на статии чрез софтуерния продукт „АБ” на фирма „РС-ТМ”.От 2019 година библиотеката започна електронно да записва заеманата от читателите литература за в къщи чрез електронни картони в Детския отдел и в Заемната за възрастни чрез модула "Обслужване на читатели" .
.Основните акценти в работата ни са: работа с всеки читател с цел качествено и компетентно обслужване, приобщаване на подрастващите читатели чрез програма за насърчаване на четенето на младите хора.За целта правим информационни уроци с първокласниците на тема: ”Запознаване с библиотеката”, а записването им за читатели става с малък приказен сценарий.
През месец април провеждаме традиционния „Маратон на четенето”, в който включваме ученици от градските училища.От 2014г става традиционен и Парада на приказните герои,който се осъществява на площада в центъра с ученици от трите основни училища и с драматизации на различни приказки и дефиле на приказни костюми.
Развиваме и обогатяваме традицията на детските литературни четения, съчетани с мултимедийни презентации за писатели, по повод техни годишнини,както и представяне обичаите и традициите на всички български народни празници..Чрез съчетание на книгата и модерните технологии читателите ни се запознават с творчеството на творците, четат техните произведения,подготвят презентации за училище.
Благодарение на компютърната техника в читалнята по Проекта „Глобални библиотеки” от 2009 година се предоставя свободен достъп до интернет на читателите,могат да правят различни справки, да търсят нужната им информация, учениците подготвят свои презентации за училище.
Многобройни са груповите посещения на деца от всички детски градини,които провеждат свои инициативи в детския отдел, гостуват, за да се запознаят с библиотеката.Учителите от училищата осъществяват свои уроци в библиотеката, като ползват наличните технически възможности, а библиотекарите им подготвят презентации за различни поводи и събития, годишнини на творци, както и по учебни теми.
През лятото учениците читатели се привличат в библиотеката чрез различни инициатива в „Забавно лято в библиотеката”-прожекции на филми по детски книги, арт работилница с рисуване и моделиране, правене на презентации по различти теми и показването им на другите участници, четене на откъси от препоръчаните книги за училище и др.
Целенасочено библиотеката работи по разпространяване на знанията за родния край, като разкриваме обособената краеведска сбирка пред учениците. За целта осъществяваме мултимедийна презентация „Аз познавам историята на Мездра”. Запознаваме ги и с народните празници и традиции: Великден, Коледа, Лазаровден. Заедно боядисваме яйца, редим кът за Бъдни вечер ,Коледа.
Библиотеката работи активно с Литературния клуб към читалището. Всеки месец в читалнята се осъществяват творчески сбирки, ежемесечни литературни четения, представяме новоизлезли книги на местни автори.Съвместно с Градска художествена галерия се правят изложби в читалнята на библиотеката.
От 2013г в продължение на четири години през месец май библиотеката организираше общинска библиотечна конференция, в която се включваха библиотеките от община Мездра и чрез презентации и доклади представяха своите изяви пред библиотечната общност.
Отразяваме работата на библиотеката като подготвяме статии за вестник „Мездра-21 век”,” Северозапад днес”,а кабелната телевизия „Медиа+” отразява нашите изяви,Радио Видин също информира за инициативите ни.Поддържаме страница на библиотеката във фейсбук и сайт в платформата alle.bg.
Като централна общинска библиотека за община Мездра оказваме постоянна методическа помощ на библиотеките от селата, като всеки месец се правят срещи с колегите и се решават възникналите проблеми.
Помагаме на новоназначените колеги за навлизане и запознаване с основните библиотечни документи и с конкретни практически обучения .
е-mail: lib_mezdra@abv.bg http://libmezdra.alle.bg/
|
|
Още с основаването на народно читалище в гр.Мездра през 1925г се оформя библиотека с дарени от будните граждани книги, списания, вестници. Оформя се ежедневно отворена читалня, прави се абонамент, разглеждат се списъци на литература, която настоятелството купува.
Първият библиотекар в Мездра е бил Йордан Георгиев, а след него са Сайко Нинов, Велчо Николов, Христо поп Андреев и др. С цел да се подобри работата а библиотеката и да се ползва целодневно от читателите, през 1952 година се назначава първият щатен библиотекар Минка Начева. През всичките години оттогава до днес в читалищната библиотека са работили специалисти, които са допринесли с отговорния си труд за развитието и обогатяването на библиотечния фонд. Много поколения, от деца до възрастни, са посещавали библиотеката , развивали са се като личности, овладявали са знания и различни професии.
Библиотеката при НЧ "Просвета" - гр. Мездра работи върху няколко основни програми : Привличане на децата от първи клас чрез "Запознаване с библиотеката"; Маратон на четене с ученици, литературни творци, Парад на приказните герои, Посещения на децата от детските градини и запознаването им с библиотеката, "Забавно лято в библиотеката", Уроци по родолюбие с ученици, Популяризиране на краеведската сбирка и историята на родния край; Българската народна традиция.
Читателите се обслужват в следните отдели: Читателите могат да ползват в библиотеката следните
- Детски отдел библиотечни услуги:
- Заемна за възрастни Ползване на Интернет в читалнята
- Читалня Ползване на справочния фонд, заемане на книги за в къщи
- Изкуство Информационни услуги-за търсене на работа,здравен статуси др.
Данни от краеведската сбирка за родния край
Участие в културните изяви на библиотеката
